Кактуси от семена (как да садя)

Всичко за отглеждането и проблемите на кактусите и сукулентите
Правила на форума
ПРОЧЕТИ: Правила на форумите

Get Adobe Flash player

Get Adobe Flash player
DpaKoH4e
Семенце
Семенце
Мнения: 9
Регистриран на: 15 окт 2008, 20:24
Пол: Мъж

Кактуси от семена (как да садя)

Мнениеот DpaKoH4e » 20 яну 2009, 14:33

как да ги садя? имам 3 пакетчета от метро. в колко голям съд да ги сложа

Потребителски аватар
scleri
Дръвче
Дръвче
Мнения: 358
Регистриран на: 01 мар 2007, 22:47
Пол: Мъж
Местоположение: Хасково

Re: Кактуси от семена(как да садя)

Мнениеот scleri » 20 яну 2009, 17:13

Тази тема е доста обширна и трудно може да се обхване с няколко думи. Обсъждана е доста подробно в кактусарския форум, но той е така направен че за да четеш материалите в него трябва да си регистриран. За това реших да пусна и тук един материал който се надявам да ви е полезен. / Ако имате търпение да го прочетете целия защото аз съм си малко приказлив когато стане дума за кактуси /




Размножаване на кактуси

Човек и добре да живее в един слънчев ден се среща с бодливата красота на кактусите и тя го грабва за винаги. Край на спокойния живот. Часовете отредени за излежаване на дивана сега са запълнени с приготвяне на почвени субстрати, пресаждане, поливане и други такива непонятни за нормалните хора занимания. Почти всеки има в дома си няколко саксии със стайни растения. За любителя кактусист обаче това правило не важи. Той никога няма дастатъчно. За да може постоянно да обогатява колекцията си, а и да раздава на приятели, той трябва да се научи успешно да размножава своите “бодливци”.
В долните няколко реда ще се опитам да споделя с вас опита който съм натрупал през годините. Нямам самочувствието на супер специалист. Целта ми не е да ви кажа какъв е единственият и правилен път, а да споделя с вас това което съм научил докато съм вървял по моя. Ще се радвам ако тези които сега започват научат нещо полезно, и не повтарят грешките които аз съм допускал.

Два са основните методи за размножаване на кактусите. Вегетативен и със семена. Основното предимство на първия е относителната му простота. Вторият обаче въпреки че е по-бавен и отнема доста от времето и вниманието на любителя ,е единствения който дава възможност максимално бързо да се обогати една колекция . В крайна сметка е и доста по-интересен за всеки който истински обича кактусите.



1. Вегетативно разможаване.

1.1 - Размножаване с детки.
При някой видове кактуси в основата или по цялото им тяло се образуват малки растения които любителите наричат дедки. / Произхода на думата най-вероятно е руски и идва от дети – деца. / . Това са напълно оформени малки растения които лесно се отделят от майчиното растение. Все пак желателно е това отделяне да стане с остър нож за да може раната която се получи да е максимално малка. Трябва да се внимава по майчиното растение да не останат парчеца от детката и по детката да няма парченца от майчиното растение. След като се отдели детката се оставя да засъхне около седмица на сухо и защитено от преките слънчеви лъчи място./ По време на това засъхване по повърхноста на среза се образува защитна тъкан която специалистите наричат калус / идва от латинското callos – на български мазол/. Тази защитна тъкан има същото предназначение както струпеят от засъхнала кръв върху раната на човек. Прави невъзможно проникването вътре в кактуса на всякакви болестотворни организми. Ако кактуса се засее два, три дена след отрязването му тази тъкан е много тънка , лесно се наранява и не може да изпълни ролята си . За това оптималния срок е около седмица, до десетина дена. След като засъхне достатъчно растението се засажда в субстрата за вкореняване. Всеки любител има своя рецепта за този субстрат, но в основни линии той трябва да е по- едрозърнест и да е водо и въздухо проницаем. Най-често се смесват в равни количества перлит , добре промит речен пясък и торф. Добавят се и малко счукани дървени въглища. В субстрата се прави ямка в която се поставя малкото растение. След това субстрата около него се притъпква леко. Растението трябва да е колкото се може по-малко зарито в почвата. Зарива се толкова колкото да е стабилно закрепено и да не падне. Засадените растения се слагат на топло, светло, но защитено от преките слънчеви лъчи място. До появата на първите признаци на растеж субстрата се овлажнява много внимателно и то едва след като напълно е изсъхнал от предното овлажняване. Най-често до две,три седмици растението се е вкоренило / има видове при които това вкореняване може да продължи и доста по-дълго/ и след като покаже признаци на растеж се изнася на постоянното му място като постепенно се привиква към прякото слънце. /Преди това може да се пресади в по-богата почва ако видът му изисква такава. /


1.2 - Разможаване с част от майчиното растение.

Кактусите се размножават сравнително лесно и по този метод. Той се използва при
видове които не образуват детки.
При колоновидните кактуси / тези чието име най-често завършва на цереус / се взема върхът на майчиното растение, или върхът на някое разклонение. Долният край на отрязаното връхче се подостря като молив. / Молив не е най-точната дума. По скоро като пресечен конус. Подострянето трябва да стигне до пръстенчето от камбиална тъкан, но без да го засяга. / Това се прави защото кактусът се стреми да образува корени в най-ниската си точка. След като засъхне обаче вътрешноста му се свива и прибира на горе. Тогава най-ниско остават ареолите от които се образуват бодлите. Кактуса пуска корени от там, но тези корени са слаби. Лесно се откъртват, а и не могат да хранят нормално растението. За да се развива нормално растението то трябва да образува корени в областа на камбиалната тъкан. Когато подострим леко кактуса това пръстенче остава в най-долната му част и кактуса формира корените си точно там. Така подготвеното растение се оставя да засъхне поне десетина дена. Желателно е това да става във вертикално положение защото ако кактуса е легнал след това може да образува корени само в тази си част която е била от долу. От там нататък със засъхналото растение процедираме както с детките в първия метод. По този метод може да се получи растение не само от върха, но и от долната част на растението. Ако един цереус се нареже на няколко парчета и със всяко парче се процедира както с върха ще се получат точно толкова нови растения колкото са парчетата. Само трябва да се внимава кой е долния край на съответното парче. Този край да се подостри и постави в почвата. В някой от ареолите в горната част на парчето ще се появи точка на растеж и ще започне да расте новият кактус.
При кактусите със сверична форма този метод е трудно приложим защото срезът става много широк и растението загива. За да се размножи вегетативно такъв кактус трябва да му се премахне точката на растеж./ Мястото от където се появяват новите бодлички. / Внимателно се отстранява част от върхът му. Толкова колкото да се премахне споменатата точка. Това принуждава растението да образува в някой от връхните си ареоли нова точка на растеж. Появяват се една или няколко детки които можем да вземем и да размножим по първият метод. Ако не се отделят кактусът ще се разклони и ще продължи да расте нормално.
На края трябва да отбележим факта че като правило резниците се вкореняват малко по-трудно от детките. За това е необходимо да се подържат по-дълго време преди да се поставят за вкореняване и почвата да се полее след като се появявят първите признаци на растеж. До тогава растението може да се поувехне и да се збръчка малко. Това не бива да е повод за притеснение. Ако се полее в този момент то няма как да усвои влагата защото няма корени, но влагата може да предизвика загниване на долната част на растението. За да се ограничи загубата на влага от растението то може да се постави в импровизирана мини оранжерия. За целта може да се използва някой стар аквариум или просто един по-голям найлонов плик в който да се постави саксията с растението, а плика да се завърже. Хубаво е в плика да се постави някаква извита пръчка/ или телчица / която да държи плика изпънат за да има растението достатъчно въздух. Близко до ума е пликът трябва да е прозрачен. На видовете които се вкореняват най-трудно може да се помогне като преди поставянето в почвата отрязания край се потопи в някакъв стимулатор за вкореняване. Такива стимулатори се продават по цветарските магазини. Има още една хитринка която мога да споделя с вас. За видове които се вкореняват трудно старите кактусисти използват метода с “водното стимулиране “. /Не мислете че трябва да натопите кактуса във вода както се преви при другите цветя / При този метод трябва да вземете едно буркане, или друг подходящ съд , с капачка. В капачката изрязвате отвор който да е толкова голям че да можете да закрепите с него кактуса който ще вкоренявате. Напълнете буркана с толкова вода че тя да достига на по-малко от сантиметър до кактуса, но да не го докосва. Просто на кактуса да му “мирише “ на вода. Това ускорява чувствително появата на новите корени. Трябва да внимавате когато младите коренчета се появят да не докосват водата. Трябва да отливате част от водата така че връхчетата на корените да са на по-малко от сантиметър от водата, но да не я докосват. Ако корените влезнат във водата в тях настъпват някакви промени / не знам точно какви / и след това тези корени отказват да “ работят “ в нормалната почва. / Отрязания край на кактуса може да е обработен със стимулатор за вкореняване. Това помага допълнително. /



2. – Размножаване със семена.

За този метод на размножаване на кактусите се носят легенди. Говори се за това колко е трудно. Колко са капризни малките растения . С една дума най-добре е човек въобще да не се захваща. На практика в това няма нищо вярно. Или почти нищо защото все пак има видове чието размножаване се отдава само на най-добрите кактусисти. За радост обаче те са изключение от общото правило. За всички останали видове съществуват няколко основни правила които ако се спазват гарантират успешното разножаване на нашите кактуси. За да е успешен опитът на първо място е необходимо да имаме :
2.1 – Качествени семена.
За да са качествени семената трябва да са събрани от добре узрели плодове. Веднага след като се извадят от плода семената се измиват добре на течаща вода/ могат да се поставят в цедка за чай и леко да се трият с пръст / за да се отстранят остатъците от плода по тях. / Тези остатъци са органична материя която започва да гние когато засадим семената , а гнилостните процеси са враг номер едно на малките растения./
След като се измият добре семената се подсушават няколко дена и след това се прибират в хартиени пликчета./ Пликовете трябва да са хартиени за да може зародишът в семето да диша./ Пликовете със семената трябва да се съхраняват на сухо и хладно място. За целта могат да се поставят и в хладилник.
Все пак любителите рядко сеят собствени семена. Нали целта е да се сеят видове които нямаме, а искаме да имаме в колекцията си. За това могат да се ползват семена от други любители, но най-.често се сеят семена купени от фирми специализирани в продажбата им. Първо трябва внимателно да се проучи пазара. Да се вземе в предвид опита на другите колеги и да се купува само от фирми които предлагат семена с добра кълняемост.
Да приемем че вече разполагаме с нужните ни семена. Вторият решаващ фактор за успешната сеидба е :

2.2 - Почвеният субстрат.
Тук съществуват безкрайно много рецепти гарантиращи успешна сеидба. Аз самият минах през няколко различни докато накрая стигнах до извода че най-подходящ е перлитът с добавени малко стрити дървени въглища. Чист минерален субстрат с неутрална реакция. В този субстрат отцъства всякаква органична материя която е основен источник на гнилостните процеси. Вярно е че на практика в него няма почти никакви хранителни вещества, но на началният етап от своето развитие кактусите нямат нужда от такива. Растат както казва един мой приятел само по “ волята божия”. Субстрата трябва да е максимално въздухо и водо проницаем. В същият момент едрината на частиците му трябва да е съобразена с размера на семената.
В България перлитът се използва основно като изолационен материал в строителството и се продава в магазините за строителни материали. На едрина е колкото леща. Ако семената се насипят въху този перлит те ще потърнат някъде между отделните частици. За това отдолу се насипва два,три сантиметра перлит с добавени счкукани дървени въглища. Леко се притиска с плоска дъсчица и върху него се насипва тънък слой от стрит перлит. Може да се смели със стара машинка за кафе така че едрината на отделните частици да е съпоставима с размера на семената. / Да не се смели на прах. / Перлитът е достатъчно крехък и ако нямате стара машинка може да се стрие и с ръце. В този стрит перлит също се добавят стрити дървени въглища. Дървените въглища се добавят заради лекия фунгициден ефект който имат.
Други любители препоръчват субстрата да включва промит речен пясък и торф. Ако използвате торф в почвеният субстрат трябва да имате в предвид че не можете да го обеззаразите с нагряване във фурната защото при загряване в торфа настъпват химически промени и той става алкален. Семената и малките растения обаче имат нужда от неутрална , леко кисела среда. За това почва в която има торф трябва да се обеззаразява с пропарване , не със изпичане. За да се пропари почвата трябва да се насипе в подходящо сито или марля които да се поставят над съд с вряща вода така че парата да излиза през почвата. Този процес трябва да продължи петнайсет,двайсет минути. Субсрат в който няма торф се обеззаразява като се постави в силно загрята фурна за около петнайсет минути и след това се остави да истине там. Може да се използва и микровълнова фурна. Петнайсет, двайсет минути на пълна мощност са достатъчни.
Вече имаме семена и почва в която да ги сеем. Остава само да осигурим:

2.3 – Подходяш съд
Преди години се използваха различни пластмасови кутийки които се покриваха отгоре със стъкло. Не че сега не могат да се използат, но аз намирам за по-подходящи хранителните опаковки за еднократна употреба които се продават по магазините за домашни потреби. / В такива кутийки продават готовите храни в големите супермаркети / Те са изработени от прозрачен материал и имат капак от същия материал който приляга плътно. Кутийката трябва да е дълбока около пет, шест сантиметра. Три сантиметра за почвеният субстрат и още два, три сантиметра до капака . В това пространство ще растат нашите кактуси. Големината и трябва да е такава че да побере семената които ще сеем./ На квадратен сантиметър се сеят пет, шест семена. / . Не е много удачно в една голяма кутия да се сеят семена от много и различни видове защото те покълват за различно време и поне в началото се разминават в изискванията си към околната среда. / Няколкодневните семеначета на единия вид вече се нуждаят от проветряване, а в същия момент съседните семена които още не са покълнали изискват топла и влажна среда./ Освен това при възникване на някаква зараза тя ще се ограничи само в кутията където се е появила.
Осигурили сме всичко необхидимо. Остава :

2.4 - Същинското сеене на семената.
Ако на семената се осигуряг оптималните температура, светлина и влажност на практика могат да се сеят през цялата година. Повечето любители не разполагат с нужните за това технически съоражения и за това сеят семената рано на пролет. Обикновенно в началото на март месец. За да покълнат семената имат нужда от влага и температура около двайсет и пет градуса. В този начален етап от развитието им изискванията към светлината не са големи. / Нали в природата семената покълват в сянката на различни треви, клечки и камъни. / Температурата от двайсет и пет градуса е подходяща за повечето видове но трябва да се знае че има и видове които изискват по-ниска температура. Айлостерите, ребуциите, част от пародиите, както и почти всички високопланински видове имат най-висок процент кълняемост при температура около осемнайсет, двайсет градуса.
За да покълнат и се развият успешно, и най- вече за да оцелеят семената имат нужда освен от влага и топлина и от известна стерилност на средата. Това последното е нужно защото малките растения нямат природно изграден имунитет срещу различните гъбични и други заболявания. / Просто там от където идват кактусите условията са такива че никакви гъбички не могат да виреят и майката природа не е подготвила малките кактуси за борба с тях. /
И така. Дошъл е решителният момент. Преди да се засеят семената се оставят да престоят за двайсет и четири часа в лек разтвор на калиев перманганат. Разтворът трябва да е розов, а не виолетов. Достатъчни са няколко кристалчета калиев перманганат на литър вода. Освен че дезинфекцира семената престоят им в разтвора ускорява покълването. Някои любители сеят семената без това накисване като непосредствено преди засаждането ги овалват в някакъв прахообразен фунгицид. Най-често се използва метилтопсин. Смея да твърдя че първият метод е по-добър. За да не се загубят семената / знаете колко са малки / най-добре е да не се поставят директно в разтвора а първо да се завият в някакво малко парченце плат. Това парченце плат маркираме с номер или някакъв друг знак за да не се объркат после кои семена от кой вид са. На другия ден вземаме нужното количество перлит. Добавяме малко счукани дървени въглища и го измиваме на течаща вода за да се отстрани прахът от него и да го направим максимално въздухо и водо проницаем. След това го изсушаваме в силно нагрята фурна. Държим го там около петнайсет минути. Докато той изстива можем да надупчим дъното на кутийките така че да може да изтича излишната вода / по принцип не трябва да има такава / и най-вече да циркулира въздуха. Правим много на брой ситни дупчици за да не може да изпада перлита. След това дезинфекцираме кутийките и капачетата им със силен разтвор на калиев перманганат, или с кислородна вода. Може да се използва и силен спирт. Ако ще използваме обикновенни пластмасови кутийки дезинфекцираме и стъклото с което ще ги покриваме. Насипваме в кутийката дву, три сантиметров слой от исушеният и обеззаразен във фурната перлит. С подходяща дъсчица заравняваме и леко / съвсем леко / притъпкваме повърхноста. След това отгоре наръсваме съвсем тънък слой от стрития перлит. / Сещате се че и той трябва да е обеззаразен във фурната. / Преди да започнем да се занимаваме със почвеният субстрат трябва да извадим семената от разтвора в който сме ги поставили предния ден. Прехвърляме ги на една чиста хартийка и ги оставяме леко да изсъхнат. Така след това по лесно ще ги сеем. Няма да залепват едно за друго. Ако семената са много или не ви се занимава можете просто да ги наръсите върху стритият перлит. Аз лично съм си направил една изкривена като улейче пластмасова лъжичка и с нейна помощ и една клечица подреждам семенцата в редове на около пет милиметра едно от друго. Ако в една кутийка ще сеете няколко различни вида семена между отделните видове трябва да поставите ясен белег. Аз използвам тънко нарязани лентички от сламки за безалкохолно. След като сме наредили семената съвсем леко ги притискаме с нещо подходящо. Ако помните горният слой от стрит перлит не сме го утъпквали. Сега притискаме този слой заедно със семената и те леко потъват в него. В никакъв случай не трябва да ги заривате./ Единствено много едрите семена на някой опунции / те са колкото ситна леща / могат да се покрият с тънък слой почва./ Семената вече са сяти. Първото поливане на субстрата се прави отдолу. В отделен подходят съд наливаме добре преварена вода. В нея разтваряме съвсем малко количество метилтопсин / може и някакъв друг фунгицид ,но аз лично съм най-доволен от метилтопсина./ Поставяме бавно кутийката със семената в съда с водата. Следим внимателно и когато на повърхноста където са семената се появят няколко мокри петна изваждаме кутийката от водата. Малко по-късно цялата повърхност ще е влажна без да е подгизнала с вода. / Добре увлажнената почва е тази която се вижда че е мокра, но не блести на слънцето. /Поставяме кутийката със семената на подходящото място./ Подходящо значи светло но защитено от преките слънчеви лъчи и топло./ Както вече казахме за повечето видове температурата трябва да е около двайсет и пет, двайсет и осем градуса. Аз лично съм си направил една малка мини оранжерия от стар аквариум и поставям в нея кутийките със сяти семена. Поставил съм вътре и една обикновенна осветителна крушка. Не за да осветява, а за топли когато има нужда. /Малка част от светлината която излъчват обикновенните крушки попада в спектъра който усвояват растенията. / Ако се налага през деня включвам крушката и следя температурата да е в посочените граници. Нощно време крушката се изключва. За да покълнат и се развиват нормално кактусите имат нужда от приблизително дванайсет часа светлина и дванайсет часа тъмнина. Понижението на нощните температуи с пет до седем градуса не само че не е опасно но дори е препоръчително. / Все пак и в природата нощно време е по-хладно и кактусите в своите гени помнят това/
Сяли сме семената. Поставили сме ги на подходящото място. От тук нататък думата има природата. В зависимост от вида първите кълнове се показват след няколко / от два, три за астрофитумите до двайсетина и малко повече за ферокактусите / дена. Пет, шест дена след като са се появили първите кълнове вече са се показали почти всички, / При някой “по-мързеливи” видове този процес може да продължи и по-дълго. / и трябва да започнем да отваряме и да проветряваме кутийките. От една страна семеначетата да свикнат с околната среда. От друга страна това проветряване води до леко засушаване на горния слой от почвеният субстрат. Това от една страна намалява риска от появата на нежелани гъбички и водорасли, а от друга стимулира корените на семеначетата да вървят на долу и да търсят влагата там. Ако повърхноста на почвата е достатъчно влажна коренчетата не се стремят на долу, а се стелят по повърхноста. Проветряването започваме с леко открехване на капака на кутийката за петнайсетина минути първият ден / в най- топлата част от деня / и постепенно увеличаваме времето. През това време не трябва да се допуска пълното изсъхване на почвата. Когато се налага пулверизираме внимателно с преварена вода. Можем да поставим превантивно в нея малко метилтопсин. Количеството му трябва да е малко защото по-силната концентрация може да изгори семеначетата. Концентрацията на разтвора трябва да е приблизително на половината на тази която препоръчват производителите върху опаковката. Тъй като препарата е прахообразен и трудно в домашни условия ще премерите нужните милиграми за това и не посочвам колко трябва да се сложи, а от опит ще ви кажа че водата трябва леко да се замъти. Да стане като разредено с вода мляко, или по-скоро като вода в която има добавено мляко.
Ако преди засаждането семената и почвеният субстрат са обеззаразени добре вероятноста да се появят проблеми с гъбички и гниене е малък. Все пак семената трябва да се наблюдават всекидневно и ако забележите че някое семеначе е станало стъклено прозрачно / признак на гниене / трябва да го отстраните веднага, а мястото на което е било да полеете с няколко капки разтворен метилтопсин. / Вместо метилтопсин можете да капнете няколко капки спирт / Освен гниенето друг проблем могат да създадат и някои гъбички. Забелязват се като финна паяжинка по повърхноста на почвата. Трябва веднага да ги отстраните внимателно и да пулверизирате с разтвор на метилтопсин или друг фунгицид. Ако поливате с недобре преварена вода има голяма вероятност да се появят синьо зелени водорасли по повърхноста на почвата. / Почвата позеленява отгоре / Те не са толкова опасни защото пряко не са вредни за семеначетата. Ако обаче се развият прекомерно много може просто по механичен начин да избутат семеначетата извън почвата . За съжаление с тях не може да се води химическа борба. Има обаче един много ефикасен метод. Когато се появят такива водорасли трябва да извадите кутийката със семеначетата за пет – десет минути на пряко слънце. Толкова кратък престой не може да повреди семеначетата, но е пагубен за водораслите. Когато те умрат стават каго тънка кафява коричка която трява внимателно да отстраните. За повечето видове най-трудни са първите двайсетина дена. Постепенно семеначетата укрепват и вероятноста да загинат от някакво гъбично заболяване, или да изгният буквално за няколко часа намалява с всеки изминат ден .
Следващият въпрос който се появява пред любителя е кога да пикира семеначетата. И по този въпрос, както и по всички останали, има две крайни становища. Част от специалистите твърдят че по-честото пресаждане влияе благотворно на семеначетата и ускорява тяхното развитие. Другата част са твърдо против пресаждането първите няколко месеца, а някой удължават този срок дори до година. Техен основен аргумент е крехкоста на малките семеначета и тяхната коренова система. Моето скромно мнение е че истината е някъде посредата. За видове които имат реповиден корен наистина е по-добре да се пресаждат колкото може по-рядко. Трябва да имаме това в предвид още като се сеят семената и те да се сеят на по-голямо растояние едно от друго. Стерилноста при тези сеидби е основен фактор. /Семеначето ще изкара доста време в този субстрат. / Около месец след покълването на тези видове вместо да ги пресаждаме можем да ги подхраним на мястото на което са. За целта когато леко засъхне субстрата вместо да пулверизираме отгоре ще трябва да ги полеем отдолу. В подходящ съд разтваряме в добре преварена вода някакъв комплексен минерален тор. / По цветарските магазини вече се продават подходящи торове. Добре е да е с по-високо съдържание на калий, а не на азот. Калият помага при оформянето на кореновата система на растенията. / Разтвора трябва да е беден / С два до три пъти пъти по-ниска концентрация от тази която се препоръчва на опаковката /. В така полученият разтвор с превантивна цел можем да добавим отново малко метилтопсин . Поливаме по познатата вече технология. Потапяме внимателно кутийката със семеначета и при появата на първото мокро петно на повърхноста на почвата я изваждаме от разтвора. Като цяло грижите за семеначетата със реповиден корен са доста повече, а и те прощават много по-малко грешки така че не препоръчвам на начинаещи любители да започват първите си сеидби с такива видове. За наша радост много малко от интересните и привлекателни видове влизат в това число. Повечето от най-разпространените слред любителите видове имат коренова система със един основен разклоняващ се корен или с така наречената “ Брадата” коренова система при която растението има много отделни коренчета и кореновата му система можем да оприличим на на четка или на брада. На растенията с такава коренова система пресаждането наистина оказва стимулиращо влияние. / Не мога да си го обясня защо, но наистина е така. /
Около месец след покълването на семената / за някой видове тоя срок е по кратък, а за някой по-дълъг / малките семеначета вече започват да приличат на кактуси. Появяват се първите им бодлички. Това е момента когато трябва да ги пресадим за първи път. Освен че им са се появили първите бодлички, семеначетата вече започват да се притискат едно в друго и да си пречат/ ако сме сяли семената на пет милиметра едно от друго/ За да ги пресадим трябва първо да им подготвим новото място. Почвения субстрат приготвяме от една трета перлит и счукани въглища ,една трета добре промит речен пясък и една трета горска листовка / най-добре да е от букова гора, но ако няма такава може и от дъб, бреза или друга широколистна гора. / На дъното на подходяща кутийка, на която сме направили дренажни отвори, насипваме добре промит по едър речен пясък. Върху него насипваме три, четири сантиметра от подготвеният субстрат. Заравняваме и уплътняваме почвата като леко стръскваме и почукваме кутийката в масата . При ваденето на семеначетата от стария субстрат не трябва в никакъв случай да ги опъваме на горе. С подходящ плосък инструмент ги подкопаваме от страни и от долу и ги изваждаме заедно с част от почвата. Най-често те излизат на купчинки по няколко. Поставяме ги на чиста хартийка и внимателно ги разделяме едно от друго. Почистваме полепналата по семеначето почва, и ако коренчето му е по-дълго от колкото е голямо самото семеначе леко го подрязваме с ножичка. С подострена клечка или друг подходящ инструмент правим в новата почва дупчица в която поставяме внимателно семеначето. Стараем се коренчето му да е почти вертикално. С помоща на клечката притискаме отстрани почвата и зариваме коренчето. Заедно с коренчето можем да зарием и милиметър, два от самото семеначе. Това ще го държи по здраво изправено и не е вредно за самото растение. Семеначетата подреждаме в редици през сантиметър до два едно от друго. Добре е отделните видове отново да отделим с подходящ белег. Кутийките с пресадените семеначена поставяме на подходящо място / Връщаме ги там където са били кутийките със семената./ Добре е да не затваряме отделните кутийки с капаче или стъкло, а да поставим всички кутийки в по-голяма кутия / Стар аквариум / и да ги покрием отгоре. Да направим нещо като мини оранжерия в която да осигурим на семеначената все още малко по-висока влажност на въздуха. Тази кутия ще оставяме отворена по няколко часа в най-топлата част от деня. Първото поливане на пресадените семеначета правим след няколко дена. За целта внимателно пулверизираме от горе . Пулверизираме малко по продължително време така че да дадем възможност вна водата да проникне поне до средата на почвата. / Тази част в която се намират коренчетата на семеначетата. / Хубаво е пулверизирането да става с гореща вода. Докато тя е във въздуха истива малко и върху семеначетата попада топла вода. Ако пулверизираме с топла върху семеначетата ще попадне вече студена вода. Когато семеначетата се вкоренят можем да ги поливаме внимателно, а не да пулверизираме. Всяка следваща поливка вече се прави след като почвеният субстрат изсъхне. Кактусчетата са достатъчно големи за да се запасят с нужната им влага и няма нужда почвата да е постоянно влажна. Пресадените семеначета се развиват бързо и ако всичко е нормално след месец и половина, два се налага да ги пресадим още веднъж. Процедурата вече е позната. Почвеният субстрат може да се направи малко по-богат, и близък до този на възрастните растения. Това не се отнася за видовете за които се препоръчва да се отглеждат в глинесто, песъчливи почви. За техните семеначета е още рано да минават на такава почва за това за тях приготвяме почва с повече пясък и перлит и по-малко листовка. Едва когато навършат година постепенно ще ги привикнем на глинеста “ диета” Добавяме и счукани дървени въглища . До второто пресаждане държим семеначетата на светло място, но не и на пряко слънце./ Ако мястото не е достатъчно светло има опасност семеначетата да се издължат неестествено на височина./ След второто пресаждане кактусчетата вече започват да приличат на възрастните растения от съответния вид. Кожицата им не е така нежно зелена. Бодличките им също започват за де оцветяват. Време е да ги види слънцето. Добре е да са разположени на такова място че слънцето да ги огрява рано сутрин. Постепенно това време може да се увеличи, но много внимателно. В края на лятото някои видове които растат по-бързо, като ехиноцереусите например, вече са напълно готови да посрещнат зимата наравно с големите растения. Видовете които растат по-бавно изискват по-меки условия на презимуване през първата година. / Малко по-висока температура и няколко поливки през зимните месеци.
На края трябва да кажем и няколко думи за степента на кълняемост на семената. За съжаление много рядко ще поникнат всички семена които посеете. Срокът и начинът на съхранение са двата фактора които оказват най-голямо влияние върху това колко от семената ще поникнат. Повечето видове ако са съхранявани правилно запазват добра кълняемост в продължение на няколко години. Има обаче и видове/ айлостерите например/ чиито семена много бързо губят тази възможност . За това от тях трябва да се сеят само свежосъбрани семена.
За да могат семената да поникнат в най-подходящия за това момент природата е измислила някои хитринки които ние трябва да преодолеем ако искаме да имаме висок процент кълняемост. В процеса на зреене в семената се натрупват вещества наречени инхибитори. Тези вещества възпрепятстват развитието на зародиша. С течение на времето и под влияние на различни фактори като температура и влажност например, те се разграждат и семената покълват. За това ако семената прекарат от двайсетина дена до месец в хладилник и след това ги извадим за тях това ще е знак че зимата е минала и вече е време да поникват. За педиокактусите ,които живеят при едни от най екстремалните условия в природата, се препоръчва дори семената да се навлажнят и няколкократно да се замразяват и размразяват. За тях това имитира снеговалежите и ледът които са нещо нормално в родината им. За склерокактусите които живеят в най-пустинните условия в природата е много важно да усетят че горещото и сухо лято е свършило. За това някои любители държат семената им цяло лято в оранжерията върху метална повърност и завити с найлон. Така семената се нагряват до петдесет и повече градуса. В края на лятото са съвсем исъхнали и збръчкани, но щом се поставят във влажна среда и при температура от около двайсет и пет, трийсет градуса бързо набъбват и поникват. За наша радост това са изключения, а не правило. За видовете които най-често се сеят от любителите двайсет и четири часовото накисване в лек разтвор на калиев перманганат е достатъчно условие за успешна сеидба. / При това накисване семената на някой от видовете/ Астрофитумите са от тях / набъбват много бързо и стават доста крехки. С тях трябва да се процедира по-внимателно./
За да не може едно случайно засушаване да унищожи цялата реколта от съответната година природата е измислила друга хитрост. В различните семена се натрупват различно количество инхибитори и част от семената покълват още първата година, а на друга част се налага да дочакат следващото лято. За това има едно основно правило. Особенно когато сеете по-редки и скъпи семена. Ако случайно до месец след сеибата не е поникнало нищо това не означава непременно че семената са стари и трябва да ги изхвърлите. Можете да ги съберете внимателно. Да ги изсушите и приберете за следващата година. Може и да изсушите направо кутийката със почвата и семената в нея. Сложете ги в хладилника за двайсетина дена. Извадете и отново опитайте. Понякога резултата ще ви изненада. Случвало се е при първото сеене да не поникне нищо, а след известно засушаване и охлаждане кълняемоста да достигне сто процента.

На края можем да обобщим.
1. - Сейте качествени семена / събрани в подходящия момент и съхранявани на
подходящо място не повече от година, две./
2 - Сейте във въздухо и водо проницаем, стерилен и с неутрална реакция почвен
субстрат .
3.– Сейте при температура около двайсет и пет, двайсет и осем градуса. Нощно време
е добре температурата да пада с пет, седем градуса.
4- – Потдържайте почвата влажна, но не подгизнала от вода.
5. – Следете всекидневно за вредители и заболявания и вземете мерки ако забележите
такива.
6. – След покълването намалете влагата и проветрявайте всекидневно семеначетата, но не
допускайте пълно изсъхване на почвата. Ако имате възможност е добре да
повишите температурата до трийсет градуса. По-високите температури
намаляват вероятноста от появяване на болести без това да пречи на семеначетата.
7. – Пресадете малките семеначета в по-богата почва когато се появят първите им
бодлички.


В общи линии това са основните правила които ако се спазват можем да сме сигурни че ще имаме успех при сеидбата на семената. Разбира се има още много тънкости и дребни различия при различните видове. За това е добре когато купувате семената да се консултирате с продавача или с по - опитни колеги за условията които изисква конкретният вид. Не на последно място е и личният опит който се натрупва с годините. В нито една книга няма да намерите точна рецепта какво трябва да се прави по дни и часове . След няколко години, ако все още ви е интересно и се занимавате със сеидбата на семена, ще усетите че се е появило едно вътрешно чувство което ви подсказва от какво точно имат нужда семеначетата в дадения момент.

DpaKoH4e
Семенце
Семенце
Мнения: 9
Регистриран на: 15 окт 2008, 20:24
Пол: Мъж

Re: Кактуси от семена(как да садя)

Мнениеот DpaKoH4e » 08 фев 2009, 12:03

много благодаря, много ми е полезно, ще пиша какви са резултатите

Сиси
Семенце
Семенце
Мнения: 17
Регистриран на: 02 май 2009, 23:00
Пол: Жена
Контакти:

Re: Кактуси от семена(как да садя)

Мнениеот Сиси » 08 май 2009, 15:01

и аз благодаря за инфото :thumbup:
ще кажа какво се случи с моите семена които купих

Потребителски аватар
Miglenka
Бонсай
Бонсай
Мнения: 1186
Регистриран на: 10 апр 2009, 14:42
Пол: Жена
Местоположение: Стара Загора

Re: Кактуси от семена(как да садя)

Мнениеот Miglenka » 09 май 2009, 12:11

Искам да попитам колко време е необходимо да се държат в хладилник семенцата преди да се засеят? Аз имам семенца на семпервивуми, закупени от Англия, и на пакетчето наистина пише че трябва да се държат на студено преди сеитба, но не пише точно колко :(

Потребителски аватар
Ivchoo
Фиданка
Фиданка
Мнения: 140
Регистриран на: 21 фев 2009, 10:46
Пол: Мъж
Местоположение: Alexandroupolis , Greece

Re: Кактуси от семена(как да садя)

Мнениеот Ivchoo » 09 май 2009, 14:57

Miglenka под студено и хладно не трябва да се разбира непременно в хладилника :) просто не трябва да се държат на слънце и в близост до отоплителни уреди. Сега времето се стопли и е идеалният момент да ги засадиш. Моят съвет е да ги накиснеш 24 часа във вода преди да ги посадиш - така ще се накиснат и ще покълнат по бързичко :)

Потребителски аватар
Miglenka
Бонсай
Бонсай
Мнения: 1186
Регистриран на: 10 апр 2009, 14:42
Пол: Жена
Местоположение: Стара Загора

Re: Кактуси от семена(как да садя)

Мнениеот Miglenka » 09 май 2009, 15:39

Страх ме е че ако ги сложа в някакъв съд да ги кисна, няма да мога да ги извадя всичките, защото те са толкова малки и ситни, едвам ги виждам, ще вземат да се полепат по стените на бурканчето примерно, и там ще си останат... :crybaby: Наистина са ужасно мънички

Потребителски аватар
stoian
Бая дръвче
Бая дръвче
Мнения: 993
Регистриран на: 01 мар 2008, 22:11
Пол: Мъж
Местоположение: основно там

Re: Кактуси от семена(как да садя)

Мнениеот stoian » 09 май 2009, 15:55

Вземи едно тензухено парцалче сложи ги вътре, после го завържи хубаво за да не може да изпадне нищо и това вързопче го накисни за няколко до 24 часа в слаб разтвор на калиев перманганат (бледо розов до розов, но не тъмно червен ). Така ще се повиши кълняемостта или поне ще се провокира да е по-бърза.
После може да си ги засееш. Ползвай пинсета или нещо подобно за да ги прехвърлиш от тензуха в сместа която ще ползваш за засаждане. Ако не е описано на пакетчето нищо за състава на почвата за засаждане (а и да е) може да използваш предложените от Склери в тази тема почвени субстрати за кактуси.
Семпервивумите и те не обичат много торене и богати почви. Издължават се и си развалят прекрасните розетки при изобилие на вода и тор.
Успех!
サボテン

Потребителски аватар
albenapp
Бая дръвче
Бая дръвче
Мнения: 781
Регистриран на: 11 ное 2008, 19:23
Пол: Жена
Местоположение: В Балкана, под Витата стена

Re: Кактуси от семена(как да садя)

Мнениеот albenapp » 26 юни 2009, 10:46

Моята дъщеря вчера се си купила семена от кактуси и естествено,аз трябва да ги сея и да ги отгледам до вид,подходящ за отглеждане от осем годишна цветарка.Благодарение на scleri вече знам как.Обаче в пакетчето има няколко семенца, които са доста по-различни.Знае ли някой от какъв кактус са ?На цвят са жълти и са доста по-едри.На пакетчето пише микс, така че и идея си нямам какво ще порастне.А има и едно едро черно семенце :think
Изображение

Потребителски аватар
stoian
Бая дръвче
Бая дръвче
Мнения: 993
Регистриран на: 01 мар 2008, 22:11
Пол: Мъж
Местоположение: основно там

Re: Кактуси от семена(как да садя)

Мнениеот stoian » 26 юни 2009, 11:39

Едрото черно може де е на някой вид астрофитум, а другите които са жълтеникави трябва да са на някой вид опунция :nod:
То и другите по-ситните са от няколко вида- не са еднакви, но всичко ще се разбере след време като пораснат. Няма как да си сигурна със семена микс.

Miglenka оцеля ли някое семпервивумче, изобщо покълнаха ли?
サボテン

Потребителски аватар
albenapp
Бая дръвче
Бая дръвче
Мнения: 781
Регистриран на: 11 ное 2008, 19:23
Пол: Жена
Местоположение: В Балкана, под Витата стена

Re: Кактуси от семена(как да садя)

Мнениеот albenapp » 26 юни 2009, 13:06

Благодря,stoian ! Дано ги видя пораснали. :cross За първи път ще сея семена от кактус.

Потребителски аватар
Ivchoo
Фиданка
Фиданка
Мнения: 140
Регистриран на: 21 фев 2009, 10:46
Пол: Мъж
Местоположение: Alexandroupolis , Greece

Re: Кактуси от семена(как да садя)

Мнениеот Ivchoo » 26 юни 2009, 19:50

albenapp добре дошла сред нас мъчениците които се мъчиме да отгледаме кактуси от семена - имаи огромно търпение и железни нерви защото кактусите на са като доматите и краставиците - смисъл не поникват бързо и растът супер бавно + това изискват доста грижи особенно първите няколко месеца а и не само ...... трудно поникват но повярвай - при неправилно гледане могат да загинат за броени часове. Първата година е критична а и не само първата .... приготви се за следната гледка - на една година ще са големи колкото грахово зърно а е възмойно и по - малки да са , на втората година ще са колкото черешка ........ на третата година може би ще са колкото орех и така нататък .... Пожелавам ти успех в начинанието ти и се надявам да не съм те отчаял тотално но .... такава е реалността

Потребителски аватар
albenapp
Бая дръвче
Бая дръвче
Мнения: 781
Регистриран на: 11 ное 2008, 19:23
Пол: Жена
Местоположение: В Балкана, под Витата стена

Re: Кактуси от семена(как да садя)

Мнениеот albenapp » 26 юни 2009, 20:13

Ivchoo , благодаря!Вече ми се изясни картинката,обаче малко трудно ще бъде за осем годишната ми дъщеря,която вчера, с голям ентусиазъм, донесе пакетчето със семена и сега само пита-"Мамо, кога ще цъфнат?" :lol: Но щом съм се захванала, ще се постарая да доведа нещата доуспешен край.

Потребителски аватар
Ivchoo
Фиданка
Фиданка
Мнения: 140
Регистриран на: 21 фев 2009, 10:46
Пол: Мъж
Местоположение: Alexandroupolis , Greece

Re: Кактуси от семена (как да садя)

Мнениеот Ivchoo » 26 юни 2009, 21:14

albenapp за да цъфнат първо трябва да поникнат .... после да пораснат ..... после още няколко години и тогава "евентуално" може и да цъфнат - зависи разбира се от грижите които се полагат за растенията .... от вида на самите растения ...... абе от много неща. Всеки вид кактус цъфти различно и на различен етап от своето развитие - някои цъфтят най-рано на втората или третата година ....... други когато навършат 48 години ...... трети пък никога не цъфтят в домашни условия .........Със семена се захващат хора които имат вече възрастни кактуси и просто искат да опитат да отгледат нови видове от семенца. Има и нещо друго - зависи и от самите семенца колко и дали ше покълнат. Няма да покълнат всички - има си известен процент кълняемост които си зависи и от самите семена - дали са пресни или застояли .... от видовете... от условията на които са държани..... ако поникнат 50 % е добре ако не и на 30 % бъди готова да се зарадваш. Аз примерно тази пролет посадих около 400 семена ........... от 10-тина вида и в момента имам около 180 кактусчета изникнали от тези 400 семенца. И аз садя за първа година семена но имам доста възрастни кактуси които цъфтят всяка година така че .... въпрос на шанс. Ако си решила твърдо да садиш - вземи още няколко пакетчета семена - така шанса за успех се увеличава. Иначе с едно пакетче вероятността от разочарование е огромна

Потребителски аватар
zmei4o
Бонсай-отворко
Бонсай-отворко
Мнения: 2291
Регистриран на: 07 авг 2006, 15:00
Пол: Мъж
Местоположение: Varna
Контакти:

Re: Кактуси от семена (как да садя)

Мнениеот zmei4o » 02 юли 2009, 00:49

аз сея семената на кактусите в пясък :)
никнат много добре :)
черните семена на картинката вероятно са ферокактуси :)
астрофитумите имат малко по различни (по червени са)
тез като на чушка са от опунции :)
един такав микс на мен ми изникнаха: ферокактуси, мамилария, опунция и разни други нелоши кактусчета, които още се мъча да определя :think :D
Изображение Изображение
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображение


Върни се на “Кактуси и сукуленти”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост